Облекчаване на стреса
Рисуването осигурява убежище за децата. Когато те са стресирани, могат да се обърнат към четката и боичките и да попаднат в своя собствен свят. Това може да бъде като вид терапия, която помага на децата да изразят чувствата си чрез картините. Рисуването действа успокояващо на детето и осигурява лесен път за освобождаване от чувството на тъга, отхвърляне, болка, гняв и страх. Тези чувства често остават незабелязани от родители и учители или са категоризирани като поведенчески нарушения, тъй като децата и тийнейджърите са склонни да прикриват своята уязвимост.
Самочувствие
Като се научат да рисуват, децата придобиват умения, с които могат да се гордеят. Това им дава основание да гледат на света с увереността, че могат да постигнат дадена цел. В отговор те получават от другите одобрение или възхита по отношение на тяхното творчество и това повишава самочувствието им. Защото в областта на изкуството децата, които творят, могат да се гордеят със своята уникалност и художествен стил. Децата имат нужда да работят с други деца и възрастни, като в същото време те се учат да рисуват. Това взаимодействие ще засили доверието им и ще им даде социални умения, увереност, които да им помогнат в други аспекти на живота.
Неизказани емоции
Едно гневно дете рисува чувствата си с по-голямо желание, отколкото то ще ги изрази чрез думи. Рисуването успокоява духа и осигурява лесен път за освобождаването на чувства и емоции като тъга, отхвърляне, болка, гняв и страх. Рисуването, както и изкуството като цяло, предоставя на децата възможност да изразят техните най-съкровени мисли, страхове, чувства и емоции в безопасна среда. Всяко произведение на изкуството кара детето да разкаже една история, да улови даден момент (или моменти) във физически, емоционален или психологически план на това дете. Терапевтите често използват произведения на изкуството като начин да надникнат в света на детето.
Арт терапията
Арт терапията е безопасен, неангажиращ начин да се помогне на детето да сподели своите преживявания. Рисунка или картина позволява на детето да изрази чувствата си, без да са напълно развити вербално-комуникативните умения. Изкуството е много естествено средство за изразяване на децата. Те го правят спонтанно. Рисуването с боички е приятно, това е език, който те знаят как да използват и го правят с удоволствие.
Развиване на критично мислене
Очичките на малкия художник гледат към своята работа критично, докато рисува. Изкуството не е само емоция, то е и мислене. Когато детето рисува, то следи работата си, оценява я и я анализира. По този начин то е в състояние да разпознава своите достойнства и недостатъци. Тъй като платното не прощава, то е в състояние да прерисува или коригира тази част от картината, която не му харесва. Детето гледа на работата си с критично око и по този начин е в състояние да види различни гледни точки. Това по-високо ниво на мислене му помага и му служи както в училище, така и в игрите.
Рисуването като физиология
Творческите дейности, сред които е и рисуването, помагат на мозъка да се развива. Дясната част на мозъка се използва за емоционални и творчески отговори, а лявата страна на мозъка се фокусира върху аналитичните процеси и логика. Когато детето рисува, и двете страни на мозъка му са ангажирани. По този начин се укрепват връзките между двете полукълба. Това помага за постигането на пълния потенциал от възможности.
Насърчаване на творческото мислене
Децата, които рисуват, се научават да мислят с отворен ум и да подхождат в житейските ситуации творчески. Те свикват да изразяват себе си по-дълбоко чрез изкуството си и думите си. Те са в състояние да вземат поуки чрез изкуството и на по-късен етап да прилагат тези умения към нови ситуации.
Всеки малчуган обича да рисува. Но именно индивидуалността на децата – техните интереси, склонности, характери и темперамент са в основата на безкрайното разнообразие на рисунките. За нас – възрастните остава една много важна задача, да ги подкрепяме, обичаме и да се опитаме да надникнем в техния свят, защото в рисунките се крие ключът към детската душа.
Източник: Edna.bg
Фотореализмът е движение в американското изкуство, зародило се в края на 60-те години на ХХ век. Фотореалистите използват възможностите на фотографията за създаване на реалистични картини, максимално близки до фотографския образ. Автор на термина е Луис Мейсъл. Според него фотореалистът ползва фотоапарата, за да събере информация, която по механичен път пренася на платното.
прочети ощеСъс сигурност голяма част от Вас рисува чудесно, но със сигурност сред Вас има и такива, които не са в състояние да нарисуват поне добра картинка. Чудили ли сте се защо това се случва? Учените открили отговора и на този въпрос.
прочети ощеОтговорът не произхожда от науката или технологията, а от начина, по който той е виждал света около себе си. Каква е била тази велика сила, която е вдъхновила, оформила и поддържала неговия творчески гений? Какви са били неговите таланти и отличителни черти, които да се опитаме да развием в нашето лично търсене на творчески способности ? Психологът Майкъл Гелб смята, че характерния подход на да Винчи се базира на седем прости компонента, които са му позволявали да вижда света по по-различен начин и като резултат на това – да измисля различни и нови неща. Как можем да приложим тези идеи към съвременния бизнес и към предизвикателството в търсене на нови иновации, новости назад към бъдещето?
прочети ощеЕдин от култовите портрети на легендарната американска актриса Мерилин Монро беше продаден на търг на Christie’s за 195 милиона долара, съобщи Bloomberg.
прочети още